PRESS RELEASES 2011

Вътрешна история: Как S&P изключи САЩ от елитния си клуб

Доклад от 11 страници, описващ току-що договорената сделка за американския дълг, която ще намали дефицита с поне 2.1 трилиона долара в следващите 10 години, беше разпространен на 1 август във Вашингтон. Докато в кабинетите на конгресмени и сенатори се проучват подробностите, служител на рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" (Standard & Poor's или S&P) звъни по телефона с молба дали може да му дадат детайлите с прогнозите.
Четири дни по-късно, отчасти в резултат на този разговор, S&P обяви решението си да понижи рейтинга на оценката си за американския дълг - безпрецедентно събитие в американската история, противоречиво и с потенциал да удари финансовите пазари.

 
Казват, че рейтингът е "информирано мнение". Нищо повече, нищо по-малко от това. Журналисти от агенциите "Дау Джоунс" и "Блумбърг" сглобиха как се е формирало това информирано мнение в драматичните събития от миналата седмица. Ето историята:
Информацията, която S&P получава в понеделник, води до надценка на бъдещия дефицит с 2 трилиона долара - факт, който администрацията на президента Барак Обама нарече безотговорна грешка. Този телефонен разговор не е причината агенцията да понижи рейтинга на Америка. Но той е част от серия от събития, включително резкия срив на пазарите, и една извънредна среща в Овалния кабинет, които може да имат тежки последици за позициите на САЩ в света, за управлението и кандидатурата на Обама за нов мандат и за репутацията на S&P.

 
Сега Белият дом изпадна в ситуация, сходна с тази в затиснатите от дългове европейски страни – да спори публично с онези, чиито решения не харесва. S&P не прие предложението на финансовото министерство да преосмисли още известно време решението си за рейтинга, преди да го обяви. Вместо това агенцията просто коригира писмените си мотиви и ги разпространи.

"Направо спира дъхът от мащаба на тяхната грешка, комбинирана с желанието им, след като тази грешка вече им беше посочена, в движение да променят основната логика в съобщението си за пресата. Всичко това намирисва на започване със заключението и след това напасване на всички аргументи за оправдаването му", заяви Джийн Спърлинг, директор на Националния икономически съвет към Белия дом.

 
Президентът на S&P Дивен Шарма защити в събота позицията на агенцията и скоростта, с която тя е разпространила решението си. "Убедени сме, че след като сме взели решение на рейтинг, трябва да продължим напред и да го представим бързо на пазарите. Важно е пазарът да познава нашата гледна точка."
Предизвестената присъда.

 
Всъщност решението е било почти взето от S&P и са се изчаквали подробностите от сделката за дълга на САЩ. На 31 юли Белият дом и републиканците в Конгреса постигат компромис да се вдигне законният таван на дълга заедно с орязване на 2.1-2.4 трилиона долара от дефицита в следващите 10 години. Сумата е доста далеч от пакета за 4 трилиона долара, които някои служители на Белия дом и лидери в Конгреса са се опитвали да прокарат. S&P вече е предупредила, че именно този 4-млн. пакет трябва да бъде приет, за да запази агенцията най-високия си рейтинг ААА за дълговите облигации на САЩ.
Съпротивата на републиканци срещу вдигането на данъците и на демократи за значителни съкращения на разходите за здравеопазване обаче торпилира надеждите за по-широкообхватна сделка. Умаленият компромис отразява едно отчаяно усилие да се постигне политически консенсус преди вторник, когато според финансовото министерство страната може да остане без пари в брой за ключови свои плащания.

 
Когато се обаждат в Службата по бюджета към Конгреса, от S&P искат подробности не какви суми ще се съкратят, а нещо друго. Става дума за различни прогнози, известни като baselines, които службата прави за оценка на ефекта от определени решения върху дефицита в бъдеще. Допускането, че ако правителствените разходи нарастват по-бързо от темпа на инфлацията например, ще вложи се положението с дефицита.
Този наглед невинен разговор задвижва лавина от драматични телефонни разговори в следващите дни.

 
Кой как чете сделката за дълга
Във вторник президентът Барак Обама подписва сделката за дълга и тя става закон. На следващия ден екип на финансовото министерство начело с помощник-секретаря по финансовите пазари Мери Милър се среща с анализатори на S&P, за да обсъдят споразумението. На този разговор е обяснено на "кредитния екип" на  S&P как ще подействат намаляването на дефицита и съкращаването на бъдещите разходи.

 
Мери Милър не е случаен човек. Тя е специалист по дългови пазари и финансов анализатор с 26-годишен опит в компанията T. Rowe Price Group. Може да е малко позната извън администрацията, но Милър е част от икономически екип на Белия дом. Тя помага да се отложи колкото може повече моментът на изпадане на САЩ в неплатежоспособност, за да се даде повече време на политиците да преговарят. Неотдавна тя беше номинирана за висок пост във финансовото министерство като резултат на растящото й влияние. Офисът й се намира точно под този на шефа й Тимъти Гайтнър и гледа към Белия дом.
В този ден от другата страна на масата седи Дейвид Т. Бийрс - шефът на отдела по въпросите на държавните дългове на S&P. Деветдесетминутната среща завършва с обещание от агенцията да се обадят на министерството по-късно през седмицата, за да решат какво да се предприеме нататък.  Екипът на S&P се прибира в Ню Йорк.

 
Часовникът за сваляне на рейтинга започва обратно броене.
От месеци насам в администрацията на Обама се притесняват, че пръстът на S&P нервно играе върху спусъка на обявяването на по-нисък рейтинг. През април Бийрс и други негови колеги се срещат с министър Тимъти Гайтнър на разговор как администрацията мисли да намали дефицита. От S&P достатъчно открито заявяват, че САЩ не предприемат смелите стъпки, които започват други страни с рейтинг ААА, като Великобритания например.
Миналия четвъртък (4 август) американските борси са разтърсени от тежък срив. Бийрс уведомява финансовото министерство на САЩ, че същия ден кредитният съвет на S&P ще заседава.

 
13:15* - часът на истината
В петък борсите започват търговията оптимистично в очакване на добри новини от трудовия пазар, но после рязко политат надолу с плъзването през брокерски къщи и медии на слуха, че S&P са понижили рейтинга на САЩ. В 9 часа и 48 минути индексът "Дау Джоунс" започва стремглаво 8-минутно спускане с цели 150 пункта. До края на деня търговията се люшка нагоре-надолу, докато S&P отказва да коментира какви са намеренията й.

Това, което малцина знаят по това време, е, че агенцията е организирала конферентен разговор в петък сутринта и на него подробно разглежда оценката си за кредитния рейтинг на САЩ. Процедурата е същата като тази, която се прилага стандартно за всяка от 126-те наблюдавани страни. Разговорът приключва с решение рейтингът да бъде понижен от ААА на АА+.

 
В 13:15 от S&P предават новината по телефона на хората във финансовото министерство. 30 минути по-късно им изпращат по електронна поща и подготвеното съобщение за пресата, което ще бъде разпространено съвсем скоро. В този момент борсите в Европа и Северна Америка вече вървят към приключване на най-лошата си седмица от 2008 г. насам.

 
Съдържанието на този имейл разтърсва администрацията. Гайтнър звъни на шефа на администрацията на Белия дом Бил Дейли и на шефа на икономическия съвет Джийн Спърлинг, за да им съобщи решението на S&P. После Гайтнър и Спърлинг лично уведомяват Обама в овалния кабинет. Не е известно как е реагирал президентът, който по това време провежда телефонни разговори с европейски лидери за дълговата криза от другия край на Атлантика.
В сградата на финансовото министерство в кабинета на Мери Милър се събира екип, който да анализира подготвеното съобщение на S&P. В него са Матю Ръдърфорд, дошъл във Вашингтон от Банката на федералния резерв в Ню Йорк, водещият юрисконсулт на министерството Крис Мийд и Джон Белоус – ключов съветник на Гайтнър и специалист по въпросите на бюджета, криещ се зад мъглявата позиция изпълняващ длъжността помощник-секретар по икономическата политика.

 
Грешка за 2 трилиона долара
След броени минути Белоус забелязва това, което според министерството е груба грешка. Рейтинговата агенция е използвала прогноза (baseline), в която се предвижда дефицитът да нараства много по-бързо, отколкото мнозина анализатори изобщо смятат за допустимо. Казано накратко, S&P са използвали алтернативен, а не стандартен сценарий, като основа за взимане на драматичното си решение.

 
Според стандартния сценарий след 5 години дефицитът ще намалее с 300 млрд. долара. След 10 години дефицитът ще е близо 2 трилиона долара.
Във финансовото министерство твърдят, че това число се получава именно защото в Конгреса са решили компромисно да намалят дефицита с около 2 трилиона долара по-малко от техния пакет за 4 трилиона. Затова хората на Гайтнър смятат, че този факт ще промени и формулата на S&P и веднага я изпращат на агенцията, на министъра и в Белия дом.

 
Часът е 15:15. Изведнъж монументалното решение увисва "на кантар", още повече че S&P традиционно правят рейтинговите си оценки за срок от 3 до 5 години, а не за цяло десетилетие напред.
Започват пет и половина часа на оживена кореспонденция, телефонни и конферентни разговори.
От S&P са объркани и звънят на Службата по бюджета в Конгреса, за да обсъдят новите обстоятелства. Агенцията веднага превключва на по-консервативна прогноза за дефицита. От финансовото министерство настояват S&P да изчакат с няколко дни обявяването на каквото и да било решение, за да има повече време за обсъждане.

 
Източник от администрацията на Белия дом споделя пред "Уолстрийт джърнъл", че финансовото министерство настояло  S&P да свика отново кредитната си комисия в светлината на очевидната промяна на обстоятелствата. В S&P се съгласяват и членовете на комисията от Северна Америка и Европа провеждат още една конферентна връзка. На нея се обсъжда дали да отменят предишното си решение.
През това време хората в министерството и в Белия дом нервно изчакват. В рамките на няколко часа настроението се сменя от разочарование, през отвращение до отказ да повярват във финалния резултат.

 
Окончателно: Америка не заслужава елитния си рейтинг
В 17:30 S&P решават, че въпреки новите прогнози понижаването на рейтинга е оправдано. Промяната е във фокуса на аргументите им. Вместо първоначалните им критики за недостатъчното намаляване на дефицита в сделката за дълга те поставят акцента върху неработещата политическа култура, наложила се във Вашингтон.
И съобщението за пресата е пренаписано в този дух. В него не се обвиняват изрично нито Белият дом, нито републиканците в Конгреса. Но служителите на S&P смятат, че цялата бъркотия е повдигнала въпроси дали изобщо би могло в бъдеще да се постигне политическа воля за одобряване на пакет за значимо намаляване на дефицита на САЩ. Според тяхната гледна точка това е жизнено важно, за да се справи страната със застаряващото си население и увеличаващите се поради това разходи за здравеопазване, които през следващото десетилетие ще нарастват с темп по-висок от този на инфлацията.
 

В 18:20 Мери Милър оставя съобщение на гласовата поща на шефа на S&P, в която заявява ,че анализът на компанията му продължава да не съответства на една от таблиците в доклада.

 
В 19:15 рейтинговата агенция отвръща, че няма да промени позицията си. Окончателният и официален вариант на съобщението е изпратен във финансовото министерство около 20 часа. В същия момент Бийрс звъни по телефона във финансовото министерство, за да им съобщи, че до няколко минути рейтингът на Америка ще бъде свален за пръв път от 1941 г. насам. От другата страна протестират.

 
Четвърт час по-късно текстът е пуснат към медиите. Още 15 минути след това историческото съобщение светкавично се разпространява по света.

 
Епилог: Виновни са политиците
В драмата следват само обяснения и обвинения. Малко преди 21 часа говорител на финансовото министерство заявява пред журналисти, че S&P са допуснали "грешка за 2 трилиона долара". Малко преди полунощ агенцията отвръща със съобщение в електронната поща, че "рейтингът остава непроменен от "промяната в прогнозите".

 
Дебатът за дълга в Конгреса "разкри колко голяма е несигурността около процеса за взимане на политически решения, който смятаме, че не съответства на страна с рейтинг ААА", заявява по-късно Дейвид Бийрс на среща с журналисти.
В събота Белоус коментира в блога на финансовото министерство, че точно това заключение "повдига фундаментални въпроси за основанията за действията на S&P и доверието към нея". "Като изключим грешката, не съществува никакво рационално оправдание да се понижи рейтингът на американски дълг."

 
Джон Чеймбърс, председател на комисията за рейтинг на държавен дълг в S&P, още веднъж казва, че не размерът на задълженията на САЩ, а изключително мъчителният и труден дебат на политиците и неспособността им да спрат увеличаването на държавния дълг е в основата на решението им. Дневник
* Всички часове са спрямо Вашингтон - петък, 5 август

Вестник Дневник

Обречен ли е капитализмът

Огромната нестабилност и значителните корекции на фондовите пазари в последно време са ясен сигнал, че повечето развити икономики са на ръба на втора рецесия.

 
Финансовата и икономическа криза, предизвикана от прекалената задлъжнялост на частния сектор, наложи увеличаването на публичните дългове, за да се избегне повторение на Голямата депресия. Освобождаването от тези задължения обаче забави възстановяването в повечето развити държави. Комбинацията от високи цени на петрола и суровините, размириците в Близкия изток, японското земетресение, дълговата криза в еврозоната, фискалните проблеми на САЩ (и понижението на рейтинга) намали значително желанието за рискови инвестиции на пазарите.

 
Икономиките на САЩ, еврозоната, Великобритания и Япония се движат на празен ход. Дори бързо растящите развиващи се пазари (Китай и другите държави от Азия и Латинска Америка) и страните, зависещи от износа към тях (Германия и Австралия), се забавят.

 
До миналата година политиците можеха по всяко време да извадят нов заек от шапката си, за да подпомогнат икономическото възстановяване. Фискални стимули, лихви, близки до нулата, две програми за печатане на пари в САЩ, изолиране на лошите дългове и трилиони долари за банките и финансовите компании - опитаха всичко. Сега обаче зайците им свършиха.

 
Фискалната политика в момента забавя растежа както в еврозоната, така и във Великобритания. Дори в САЩ щатските и местните власти, а сега и федералната съкращават разходите и трансферните плащания.

 
Съвсем скоро ще започнат да вдигат данъци. Още един цикъл на стимулиране на банките е политически неприемлив и икономически немислим - повечето правителства, особено европейските, са в толкова тежко състояние, че не могат да си позволят нови стимули. Техните проблеми обаче създават притеснения за банките на континента, които държат огромно количество държавни облигации.

 
Паричната политика също не може да помогне значително. Федералният резерв на САЩ по всяка вероятност ще даде старт на трета програма за печатане на пари, но това ще е прекалено малко и прекалено късно. В края на миналата година бяха налети нови 600 млрд. долара на финансовия пазар в страната и бяха продължени данъчните облекчения на стойност 1 трлн. долара.

 
Тези мерки успяха да повишат растежа до 3% за едно тримесечие. Той обаче намаля до около 1% през първото полугодие на 2011 г. Третият паричен стимул ще е по-малък и ще постигне още по-малък резултат.

 
Обезценяването на валутите също не е вариант за развитите икономики - всички те трябва да понижат стойността на валутите си и да подобрят търговските си баланси. Това обаче не може да се случи по едно и също време. Така че използването на обменните курсове за подобряване на търговските баланси е игра с нулев резултат. Затова валутните войни все още са на хоризонта, а Япония и Швейцария влизат в първите битки. Другите скоро ще ги последват.

 
Междувременно в еврозоната Италия и Испания са на път да изгубят достъпа си до финансовите пазари, а натискът върху Франция се увеличава. Италия и Испания обаче са прекалено големи и за да фалират, и за да бъдат спасени. Засега Европейската централна банка купува облигации на двете държави, преди да бъдат приети новите правомощия на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Но ако Италия и/или Испания загубят достъпа си до пазарите, финансовите резерви на фонда от 440 млрд. евро ще бъдат изчерпани до края на годината или в началото на 2012 г.

 
При това положение, освен ако средствата на EFSF не бъдат утроени - действие, което ще срещне съпротивата на Германия, единственият вариант ще бъде контролираното, но и принудително преструктуриране на италианските и испанските задължения, както се случи с Гърция. Следващата стъпка ще е принудителното преструктуриране на банкови задължения.

 
Изглежда, че Карл Маркс е донякъде прав в твърдението си, че глобализацията, агресивното финансово посредничество и преразпределението на доходите и богатството от труда към капитала може да доведе до самоунищожение на капитализма (за разлика от убеждението му в превъзходството на социализма, което се оказа  погрешно).

 
Компаниите съкращават служители поради липса на потребителско търсене. Съкращенията обаче намаляват доходите, увеличават неравновесията и водят до допълнителен спад в търсенето.

 
Демонстрациите на обществено недоволство в последно време в Близкия изток, Израел, Великобритания и растящото напрежение в Китай, а скоро и в други развити и развиващи се пазари, са движени от едни и същи причини: растящо неравенство, бедност, безработица и безнадеждност.
Средната класа по света също усеща натиска на свиващите се доходи и възможности.

 
За да възобновим нормалното функциониране на пазарните икономики, трябва да постигнем равновесие между пазарите и предоставянето на публични ресурси. Това означава да изоставим и англосаксонския модел на ненамеса в частната инициатива и вуду икономическа философия, и модела на континентална Европа за благоденствие чрез поддържане на дефицити. И двата се провалиха.

 
Правилният баланс днес изисква създаване на работни места, донякъде и чрез фискални стимули, насочени към инвестиции в инфраструктурни проекти. Изисква се и още по-прогресивно данъчно облагане и по-краткосрочни стимули, комбинирани с дългосрочна фискална дисциплина.

Нужни са също финансова подкрепа от централните банки за предотвратяване на сривове в банковата система; намаляване на дълговете на фалиралите домакинства и други икономически агенти; по-задълбочен надзор и регулация на финансовата система. Трябва да се намали и размерът на  "прекалено големите, за да фалират" банки и олигополни структури.

С течение на времето развитите икономики ще трябва да започнат да инвестират в човешки капитал, умения и социална сигурност за да позволят на работниците да се конкурират и да успяват в глобализираната икономика. Алтернативата, наблюдавана през 30-те години на миналия век, е безкрайна стагнация, депресия, валутни и търговски войни, контрол на капиталовите потоци, финансова криза, държавни фалити и огромна социална и политическа нестабилност.

 
*Авторът е преподавател в бизнес училището "Стърн" към Нюйоркския университет, президент на консултантската компания Roubini Global Economics. Текстът е предоставен от Project Syndicate.

 
Бел. ред.- Заглавието на статията на английски "Is Capitalism Doomed?" може да се приеме и като препратка към прозвището Dr. Doom по името на известния комиксов герой, дадено на Рубини в икономическите среди заради мрачните му прогнози. Икономистът беше сред малцината, предвидили глобалната финансова криза от 2008 г., а през май миналата година предупреди, че последвалата я рецесия може да се окаже с  двойно дъно.  

От Нуриел Рубини

Вестник Дневник